Двубой Ний сплетохме здраво ръце, с тебе се счепкахме здраво. Кръв капе от мойто сърце, грохнал си ти. Тогава? - Един ще бъде повален, един ще бъде победен - и победеният си ти. Не вярваш ли? Не те е страх? Но аз пресметнах всеки ход, последния кураж събрах и ти ще бъдеш победен, разкапан, озлобен живот. Не почваме сега, нали? Двубоят ни е твърде стар. Двубоят ни се води с жар от дълги дни. От дълги дни сме вплели здраво ръцете си един вътв друг. И никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук. Във мината избухна газ. И въглищния пласт затрупа петнадесет човека доле. Затрупа въглищния пласт петнадесет човешки трупа. Един от тях бях аз. Пред прага на един бордей дими изпуснат пистолет. Трупът полека леденей... И нито вик, и нито шум - един куршум и после - смет И колко леко... И без бой, без порив за живот, без глас. Ти спомняш ли си кой бе той? Това бях аз! На мокрия паваж лежи човек, застрелян от засада. Небето, заредено с взрив, ще падне с трясък на площада. Човекът, който там лежи във локва кръв - е моят брат и в стъклените му очи омраза и любов горят. Извергът, мерзкият стрелец, закри следите си завчас. Ти спомняш ли си тоз подлец? Това бях аз. Но помниш ли, едно дете умря в Париж на барикада. Едно дете във бой умря със кървавата ретроградност. Във жилите полека-лека кръвта изстива като щик. Ала една усмивка лека по устните се плъзва в миг. И после устните синеят, ала в очите жар гори, ала очите сякаш пеят: "Liberte cherie." Един гамен е прострелян Лежи скован във смъртен мраз. Ти спомняш ли си тоз гамен? Това бях аз! Но помниш ли един мотор прониза с смях и оптимизъм мъглите, дето птица даже не слиза в влажния простор; един мотор с крила, които разсичат ледната завеса, изменят земната орбита и с взрива на бензинни пари разчистват пътя към прогреса. Моторът, който пее горе, е труд на моите ръце. А тази песен на мотора е кръв от моето сърце. Човекът, чийто поглед верен е впререн в нервния компас, човекът, който влезе в бой с мъглите, с северния мраз, ти спомняш ли си кой бе той? Това бях аз. Аз съм тук и там - Навред. Един работник от Тексас хамалин от Алжир, поет... Навред съм аз! Навред съм аз! Как мислиш, ще ли победиш, навъсен, мръсен, зъл живот? И аз горя, и ти гориш, и двамата се къпем в пот. Но ти изчерпваш свойте сили, слабееш ти, отпадаш ти. Затуй така жестоко жилиш, в предсмъртен ужас може би... Тогаз на твойто място дружно ще изградим, със много пот, един живот желан и нужен, и то какъв живот! Никола Вапцаров