Двубой

Ний сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? -
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен -
и победеният си ти.

Не вярваш ли? Не те е страх?
Но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.

Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един вътв друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.

Във мината избухна газ.
И въглищния пласт
                 затрупа
петнадесет човека доле.
Затрупа
       въглищния
                пласт
петнадесет
          човешки
                 трупа.
Един от тях
           бях
              аз.

Пред прага на един бордей
дими
    изпуснат
            пистолет.
Трупът полека леденей...
И нито вик,
           и нито шум -
един куршум
и после - смет
И колко леко...
И без бой,
без порив за живот,
без глас.
Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
    бях
       аз!

На мокрия паваж
               лежи
човек, застрелян от засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
                 на площада.
Човекът, който там
                  лежи
във локва кръв -
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
              горят.

Извергът,
         мерзкият
                 стрелец,
закри следите си
                завчас.
Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
        аз.

Но помниш ли, едно дете умря
         в Париж на барикада.
Едно дете
         във бой умря
със кървавата
             ретроградност.
Във жилите полека-лека
кръвта изстива
              като щик.
Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
           жар гори,
ала очите сякаш пеят:
"Liberte cherie."

Един гамен е
            прострелян
Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!

Но помниш ли
            един мотор
прониза
       с смях
             и оптимизъм
мъглите,
        дето птица даже
не слиза
        в влажния простор;
един мотор с крила, които
разсичат
        ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взрива на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.

Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.

Човекът, чийто поглед верен
                  е впререн
           в нервния компас,
човекът, който
              влезе в бой
с мъглите,
          с северния мраз,
ти спомняш ли си кой
                    бе той?
Това бях
        аз.
Аз съм тук
          и там -
                 Навред.
Един работник от Тексас
хамалин от Алжир,
                 поет...
Навред съм аз!
Навред съм аз!

Как мислиш,
           ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
    горя,
         и ти гориш,
и двамата
         се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
           отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
                  може би...
Тогаз
     на твойто място
                    дружно
ще изградим, със много пот,
един живот
          желан
               и нужен,
и то
    какъв живот!
	
Никола Вапцаров	
[НАЗАД]