НОЖЧЕТО

         (По "Детство мое")

Ножче мое, първо-непоследно,
с теб намушквам чуждите деца.
Ножче мое, ножче ненагледно,
с теб изкъртвам детски сърчица.

Гробчета разравям с мойта ножка
и мъртвец изваждам от ковчег.
Всичко коля, бучкам, няма прошка,
аз руша обществения ред.

Бягайте, момиченца, момченца,
аз със ножчето търча след вас,
който стигна кълцам на парченца,
не е тайна колко лош съм аз.

В детската градинка се отбивам
и учителката порвам: муш!
На чешмичката кръвта измивам
и се правя на небрешен уж.

Свойто свидно ножче точа често,
за да може да вселява страх.
Продавачки 'дет не връщат ресто
ги заколвам със един замах.

Кротко, кротко, да не се ядосам,
да не стана като вчера лош.
Не търпя да ми се карат в рейса
и контролата продупчих с нож.

Труден е живота на садиста,
не е като да сечеш дърва.
От очички правя си мъниста
и чрез зъбки кича си врата.

"Детство мое, пъстропера птичка,
разлюляваш крехко стъдълце!"
Ножче мое, колко те обичкам,
бих изкъртил всяко сърчице.

Велизар Ванков-Валдес
[НАЗАД]