ПЕСЕH ЗА АКТЬОРИТЕ, АВТОРА И КРАЛЯ.

Актьори с глупави очи и мокра кожа...
И гледа смръщения Крал от свойта ложа.

А там, зад златния фронтон, и на тавана,
и под картонения трон клечи охрана.

А авторът, от ужас бял в костюма черен,
мълви: "To be or not to be" и стиска череп.

И мишеловката... Внимавай... Щрак! капана.
Гонзаго е убит... И шепот: "Кралят стана!"

И Кралят стана. Hе лице -- а бяла маска.
Стоп кадър... Диша и мълчи... Hе ръкопляска.

"Виж, Кралят стана!" -- шепот глух като парола.
Обръща се и разгневен отмества стола.

Като опашка на змия как се измита
обърканата му и зла, след него, свита....

Е, Авторе, сега какво?-!-  Уби Гонзаго.
Ти кой си -- Хамлет? Молиер? или Живаго?

Отровна шпага? Дървен кръст? Или концлагер?
И име -- забранено днес, а утре -- шлагер.

И днес -- падение, позор. А утре -- слава.
Актьорската ти трупа днес те изоставя.

Отиват си, но утре пак ще станат твои.
Днес -- подлеци, но утре пак чрез теб -- герои.

Стърчи, разкъсана на две от меч -- кулиса.
А зад кулисата мълчи една актриса.

Целувай мокрото лице, очите храбри
ти -- тъжен мини-молиерживагохамлет!

И три подаръка й дай във свойта стая:
един -- добър, един -- жесток, един -- на заем.

Ти дай й три пъти любов. Любов до болка,
луната щом направи пълна обиколка.

В стъклото -- нощни, уморени пеперуди.
Плачът й в твоето ухо ще те събуди.

Солени капки ще се стичат по тавана.
И тя ще стане твоя свита и охрана.

Три думи тайно й кажи (какви, не зная):
една -- добра, една -- на кръст, една до края.

Една единствена до свършека на дните....
А другото е суета на суетите.

Недялко Йорданов
[НАЗАД]