ПЕСЕH ЗА АКТЬОРИТЕ, АВТОРА И КРАЛЯ. Актьори с глупави очи и мокра кожа... И гледа смръщения Крал от свойта ложа. А там, зад златния фронтон, и на тавана, и под картонения трон клечи охрана. А авторът, от ужас бял в костюма черен, мълви: "To be or not to be" и стиска череп. И мишеловката... Внимавай... Щрак! капана. Гонзаго е убит... И шепот: "Кралят стана!" И Кралят стана. Hе лице -- а бяла маска. Стоп кадър... Диша и мълчи... Hе ръкопляска. "Виж, Кралят стана!" -- шепот глух като парола. Обръща се и разгневен отмества стола. Като опашка на змия как се измита обърканата му и зла, след него, свита.... Е, Авторе, сега какво?-!- Уби Гонзаго. Ти кой си -- Хамлет? Молиер? или Живаго? Отровна шпага? Дървен кръст? Или концлагер? И име -- забранено днес, а утре -- шлагер. И днес -- падение, позор. А утре -- слава. Актьорската ти трупа днес те изоставя. Отиват си, но утре пак ще станат твои. Днес -- подлеци, но утре пак чрез теб -- герои. Стърчи, разкъсана на две от меч -- кулиса. А зад кулисата мълчи една актриса. Целувай мокрото лице, очите храбри ти -- тъжен мини-молиерживагохамлет! И три подаръка й дай във свойта стая: един -- добър, един -- жесток, един -- на заем. Ти дай й три пъти любов. Любов до болка, луната щом направи пълна обиколка. В стъклото -- нощни, уморени пеперуди. Плачът й в твоето ухо ще те събуди. Солени капки ще се стичат по тавана. И тя ще стане твоя свита и охрана. Три думи тайно й кажи (какви, не зная): една -- добра, една -- на кръст, една до края. Една единствена до свършека на дните.... А другото е суета на суетите. Недялко Йорданов