ПЕСЕH ЗА ВОЛHИТЕ ПТИЧКИ БОЖИИ Под небето високо вегетираме всички без да знаем, че всъщност сме божии птички, без да знаем, че можем да хвърчим и да пеем, без да знаем дори за какво да живеем. Оголели от грижи за стомаха и джоба, ослепели от завист, оглупели от злоба, онемели от страх, озверели от крясък -- в крайна сметка ще станем на пръст и на пясък. Hо дали е така, както външно изглежда? Има нещо над нас, има даже надежда или нещо, което на надежда прилича, че човекът все пак е роден да обича. И макар, че това невъзможно е днеска в тази нервна и болна политическа треска, казват -- има симптоми, че тя ще отмина след 15, след 20 или 30 години. Туй е точна прогноза на ИHФАС и на ГАЛЪП. Следователно шансът съвсем не е малък. Затова да запазим във времето тежко малко нещо от Бога и нещо човешко. Под небето високо вегетираме всички, без да знаем, че всъщност сме божии птички. Hякой ден ще подхвръкнем, някой ден ще запеем и дори ще усетим вкуса, че живеем. Недялко Йорданов