СЛИВАHЕ

В прииждащата светлина
убит е всеки звук.
В невероятна тишина
мълчим един до друг.

Умората ни от нощта
по сивото стъкло
тече на златен водопад
над нашето легло...

Един във друг... Изгрява ден
с невидими черти.
Един във друг -- аз в теб, ти в мен.
Таванът се върти.

Hе, невъзможна е сега
във тази тишина
до мене другата жена
със други рамена.

Светът учетворен мълчи
със четири ръце
със четири уши, очи
и със едно сърце.

Недялко Йорданов